„Часът на земята“

В съботната вечер площадът пред театъра бе озарен от светлина и огън. Невероятното светлинно шоу бе сътворено за пореден път от момичетата от Градски мажоретен състав към Център за работа с деца под ръководството на неуморната ентусиастка Емилия Борисова.

Поводът - глобалната инициатива „Часът на земята”, подета от Световен фонд за защита на дивата природа (WWF) през 2007, в която България се включва през 2009 година. Тази година около 100 града в България показаха, че не са равнодушни към наболелите екологични проблеми. За втора година мотото на инициативата е „Аз правя, ти действаш”. И разградчани доказаха, че наистина действат. От 20.30 до 21.30 часа светлините в много домове изгаснаха в знак на съпричастност. Беше тъмно и в сградата на община Разград, градските културни институти, спряно беше и художественото осветление на културните паметници. А на площада пред ОКЦ около 100 мажоретки, които не се уплашиха от студа, събраха за трета поредна година всички от нашия град, които пожелаха да бъдат заедно в протеста си срещу замърсяването на околната среда, свръхпотреблението на ресурси, срещу климатичните промени, резултат до голяма степен на действията на човека.

С красота, грация и танци, криещи символика, момичетата от ЦРД се противопоставиха на грозотата и пошлостта в живота ни, в отношенията ни с природата. Призивите на водещата Свилена Дечева допълваха посланието на светлинния и огнен спектакъл. С вдъхновението си, с което най-малките сладурани /3-4 годишни/, се носеха във вихъра на танца, предизвикаха симпатията на публиката.

Присъстващите се възхитиха на танцовите умения и на по-големите каки. Кулминацията естествено бе оставена за накрая. Жив огън развъртяха изкусно в ръцете си най-големите мажоретки и показаха, че човек може да се справи с всичко, та дори и с огнените стихии. Огънят ни върна към изначалното, към битието на дедите ни, които са били в пряка връзка с природата. Пречистващата сила на огъня е също недвусмислен символ. Така приключи поредният „час на земята”. Дано не е само един час годишно времето, в което ние се замисляме за всички наши действия, с които убиваме природата, а и самите нас - хората, които сме част от нея.